Един от основните инструменти на функционалната медицина е времевата линия — проследяването на събитията и преживяванията, които оформят здравето ни.
Днес искам да споделя част от моята лична времева линия, защото вярвам, че примерът е един от най-силните инструменти за промяна.
Откакто започнах работата си в сферата на диететиката и нутрициологията смятам, че примерът е от изключително значение. Все пак, въпреки професионалист, съм човек – понякога с безумно зает график, разпокъсан на 100 места, със слабости и обстоятелства, които правят придържането към здравословните навици предизвикателство.
Като ученичка и тийнеджърка минах през доста крайности и рестрикции – броене на калории, много кардио, двучасови тренировки 6 пъти в седмицата, високо протеинови диети и какво ли още не. Вярвах, че това е пътят към здравето и добрата форма.
Но с времето и натрупаните знания осъзнах, че здравето няма нищо общо с изтезаването на тялото. Точно обратното. Така се отдадох на страстта си да изучавам как промените в храненето и начина на живот могат да променят живота и здравето на човек, а прилагайки това в реалността ме направи пристрастена към тази работа.
Смятах, че съм постигнала баланса в храненето. Без крайности, подбор на качествени продукти, домашно приготвена храна и разнообразие.
Докато в един момент не започнах да усещам, че нещо не е както трябва. Умора, мозъчна мъгла, косопад, почти ежедневна хипогликемия, очевидни хормонални нарушения.
Реших да изследвам причините. Резултатите показаха дефицит на вит. D и В9, не оптимални нива на В12 и малко след това антитела срещу щитовидната жлеза и високи стойности на TSH. Парчетата от пъзела започнаха да си идват на мястото. Няма да лъжа, бях в шок, започнах да се обвинявам, да се чудя защо са такива резултатите, при положение, че живея “здравословно”.
Сега, няколко месеца по-късно знам “защо”. Всичко, се пише на сметката – рестриктивните диети, физическото, емоционалното претоварване, стресът покрай работата на 2 места и университет, нездравословната амбиция, все фактори действащи на епигенетично ниво, отключващи гени.
Приех отклоненията като червени флагове. Осъзнах, че здравословенияг живот не е просто храна и спорт.
Важни са мислите, емоциите ни и как се справяме със стреса. Също си дадох сметка, че човек е много по-добър в това, което прави, когато има личен мотив.
Задълбах какво казват проучванията за автоимунитета и изградих лична стратегия, базирана на принципите на функционалната медицина. Това е пътуване за цял живот, за два месеца антителата и TSH започнаха да спадат, a за три симптомите – да отшумяват.
Тиреоидитът на Хашимото е част от моя път и това да покажа на себе си и всеки, който се докосне до моята история на какво е способна функционалната медицина и нутрициология.
Всяко отклонение е сигнал, а не присъда. Именно това знание и философия споделям днес чрез Effect Nutrition – за да покажа, че балансът е възможен за всеки, който се научи да чува тялото си.